Годината на пандемията доведе до резки промени в много от икономическите и социалните показатели на България. Една от по-големите изненади беше обръщането на тенденцията в механичния прираст - всички области без четири отбелязаха прираст на населението в резултат на миграционните процеси през 2020 г.
Причина за това беше най-вече връщането на много българи от чужбина в началото на пандемията от Covid-19, коментира в свой анализ икономистът Адриан Николов от ИПИ.
Същевременно се наблюдава и тенденция към разместване вътре в самите области – от областните центрове и големите градове към по-малки и по-рядко населени периферни общини.
Това обаче в никакъв случай не означава, че моделите на миграция в отделните области са еднакви. По тази причина в настоящия текст се спираме на няколко примера, които илюстрират тези разлики и опитваме да обясним кои са факторите на икономическите и социални условия на областите, които предопределят различните модели.
Въпреки че нетно губи население в резултат на миграционните процеси през 2020 г., София продължава да е лидер по брой привлечени заселници. Характерно за столицата е относително равномерното разпределение на областите, от които се преселват хора – големият пазар на труда и добре платените работни места са привлекателни както за хора както от близки области (Благоевград, Враца), така и за преселници от други водещи центрове (Пловдив, Бургас, Варна).
В предишни години силната столична икономика привличаше повече хора от цялата страна, а през 2020 г. губи население най-вече към периферията си.
Област София, която включва широката периферия на столицата, е напълно обратен пример – при нея големият град е почти единственият източник на мигранти през 2020 г.
Практически всички общини в състава на областта отбелязват положителен механичен прираст, като при някои - Божурище, Горна Малина, Костинброд - той надхвърля 10‰. Движещите фактори тук са повишаването на доходите, които позволяват на работещите в столицата да търсят второ, или по-голямо жилище извън града, както и подобренията в инфраструктурата, които позволяват ежедневна трудова миграция от по-голямо разстояние. Сходно, впрочем, е и разпределението в област Перник, където от 5,5 хиляди новозаселили се през 2020 г. души 3,6 хиляди идват от столицата, по същите причини.
През последните пет години Кърджали е сред областите, които систематично отбелязват положителна миграция.
Особено при нея е и че за разлика от останалите, пикът на механичния прираст към нея беше през 2019 г., когато достигна 37‰, а не през годината на пандемията. Подобно на София (област) Кърджали има само един основен източник на имигранти, но тук това е не друга област, а чужбина, най-вероятно съседна Турция.
Значително по-малката област е привлякла 4,4 хиляди души от чужбина в рамките на годината – съпоставимо с 6,5 хиляди в цялата столица, да речем. Интересно ще е да се проследи дали повишаването на инвестиционната активност и откриването на нови работни места през последните години ще направи областта по-привлекателна за работници от други области на България, но на този етап такъв интерес отсъства.
Варна от своя страна е пример за област, където основният източник на имигранти е самата област, а движението е между общините в състава ѝ. Също както в периферията на столицата през 2020 г. областният център Варна губи население, за сметка на малки околни общини – Аксаково, Суворово, Аврен, Бяла, Ветрино, като механичният им прираст варира в обхвата 5-10‰ през годината. Варна се е позиционирала и като регионален лидер, като сред основните източници на имигранти за областта са съседните Добрич, Шумен, Бургас и Силистра.
Пловдив е пример за още по-голяма концентрация на миграцията в рамките на областта, като над половината движение на населението през 2020 г. остава в границите ѝ. И тук близките до областния център общини – Куклен, Марица, Родопи, Брезово, Калояново, Съединение – увеличават населението си в резултат на миграционните процеси, докато самата община Пловдив се свива.
Подобно на Варна област Пловдив е регионален магнит за население, като сред основните източници на миграция към нея са от съседните Пазарджик, Смолян, Стара Загора, Хасково, Кърджалии. Географската близост със София поставя столицата на трето място като източник на нови заселници.
Представените тук примери не изчерпват различните видове миграция между областите, но дават няколко модела за сравнение. Докато столицата е относително универсална притегателна точка за население от цялата страна, то има области като Перник и София (област), където заселниците са предимно от близките големи градове. Варна и Пловдив пък са се позиционирали като магнити за географски близките си области, а Кърджали е единственият пример за област, където миграцията от чужбина надхвърля в пъти всички останали.


България в топ 3 на държавите с най-ниска безработица в ЕС
Социалните помощи за декември ще бъдат изплатени в евро след 15 януари
Зеленски очаква Тръмп да одобри важен документ
Затвориха за тежкотоварни автомобили пътя Варна-Добрич
Ударен трансфер в Спартак! Привлече Димо Кръстев от Фиорентина
Членството на България в еврозоната ще забави инфлацията и ще подкрепи растежа
Тръмп заплаши отбранителните гиганти в САЩ и настоя за 50% на бюджета за отбрана
Доналд Тръмп е обсебен от Гренландия. Защо?
Тръмп събира шефове на петролни компании за добива във Венецуела
Корпоративна Америка слуша Тръмп
Гениално решение потиска въздушното съпротивление при колелата
Jeep премахна два хибрида от гамата си
Skoda залага основно на електричество през 2026
Как USB портовете могат да повредят колата ви
Lexus показа най-бързия си електромобил
Филмотеката ще протестира в подкрепа на Антония Ковачева
БАПРА дава началото на BAPRA Bright Awards 2026: „Алгоритъм на доверието“ и отбелязването на своята 25-та годишнина
Каква е историята на първата българска банкнота с номер 000001?
Омбудсманът: Планът за парк "Витоша" допуска строежи на над 90% от територията
ЗАД "Армеец" е сред най-големите застрахователни компании в Югоизточна Европа